ПАК анализът като подход към операционалното дефиниране на корупцията

Абстракт

Работата се основава на приеманата за класическа дефиниция на корупцията (В.Танзи) и анализира подходите към операционализацията на производните от тази дефиниция механизми, равнища и форми на корупция. Крайната цел на работата е очертаването на области  на подходящи за измерване и анализ индикатори при изследването на корупцията. Задачите, които трябва да се решат във връзка с търсенето на отговори на свързаните с този проблем въпроси, предполагат очертаването на описателен модел на това явление на основата на един от „добрите“ подходи в това отношение - анализът Принципа-Агент-Клиент (ПАК). По-конкретно, задачата е  основата на теоретичния анализ да се предложи интерпретация на съдържанието и критериите за различните форми на корупция, и начина на тяхното проявление на различни равнища на управление в публичния сектор.По новите разработки по проблемите на корупцията приемат, че ПАК анализът не е в състояние да отрази много от съвременните аспекти на взаимодействие между публичния и честния сектор, както и да обхване факторите, които възпират или насърчават корупцията, т.е. че ПАК анализът не е добър като обяснителен модел на корупцията. Като описателен модел обаче, ПАК анализът има своите достойнства и позволява да се очертаят механизмите, равнищата и формите на корупция.