Българската филмова индустрия: „слънцето и сянката“ на прехода. Пазари, политики, дефицити

Абстракт

Обект на настоящото изследване е българската филмова индустрия, предмет на анализ са кризите в нейното битие през прехода. Основната изследователска хипотеза е, че кризите, през които е минала и минава тази индустрия, имат форма на пазарни и непазарни дефекти и са отражение на спецификата на кинопродукта, националния кинопазар и културната политика през анализирания период. А част от дефектите са отражение на глобални кризи, следствие от появата на нови бизнес модели, свързани с дигитализацията.В хода на изследването се очертава парадокс в българската филмова индустрия: сериозен икономически принос на макрониво (добавена стойност, заетост, брой фирми) в съчетание с неустойчивост на микропродуцентските фирми и монополизирани и интегриращи се пазари на разпространение и кинопоказ, които държавата реално не регулира. В резултат – ограничен достъп на аудиторията и ниска ефикасност на филмовото производство. Изход от това мъчително развитие, съпътствано от кризи, са трансформациите – трансформации към нови бизнес модели чрез нови секторни политики.