България мимоходом: старата и новата България в пътеписите на Патрик Лий Фърмор и Ник Хънт
Ключови думи :
Символна география, Власт/знание, Дискурс, Стереотип, Национален образАбстракт
Статията сравнява текстовете на два британски пътеписа за пътешествия из България в два различни исторически периода. Изтъква се приемственост в представянето на България чрез устойчиви лайтмотиви и тропи и чрез акцентиране на бинарностите свой-чужд, изток-запад. Статията разглежда пътеписите като политически текстове, възпроизвеждащи константите на контролираното представяне на България, което проблематизира българското като чуждо, източно или периферно. Наред с това се отбелязва появата на нови репрезентативни стратегии, загатващи за уязвимостта на доминиращия негативен дискурс.Литература (библиография)
D Lisle (2006). The global politics of contemporary travel writing. Cambridge University Press. URL: https://books.google.com/books?hl=en&lr=&id=U0uTvmEcbSEC&oi=fnd&pg=PP17&dq=The+Global+Politics+of+Contemporary+Travel+Writing+Lisle&ots=Gdln1QyfTw&sig=wa9IC8uG3eHOeiNjB6nwIzbub7s
EW Said - The Georgia Review, 1977 (1977). Orientalism. London: Penguin. URL: https://www.jstor.org/stable/41397448
Файлове за сваляне
Публикуван
2020-01-10
Брой
Раздел (Секция)
Статии
Лиценз
Авторски права (c) 2019 Мая Бойчева (Автор)

Публикация с Creative Commons Attribution 4.0 International License.
Авторите запазват авторските права върху своите произведения.
Всички публикации се разпространяват при условията на лиценза Creative Commons Attribution 4.0 International (CC BY 4.0).
Как да цитирате
Бойчева, М. (2020). България мимоходом: старата и новата България в пътеписите на Патрик Лий Фърмор и Ник Хънт. Научни трудове, 4, 173-188. https://bjiep.e-dnrs.org/index.php/rp/article/view/5442