Методи и модели за съпоставителен текстолингвивстичен анализ

Абстракт

Студията разглежда модели за съпоставителен текстолингвистичен анализ и приложенията им. Целта и задачите са да се обхванат прагматичното, текстовото, синтактичното и лексикалното равнища на български и немски. Изследва се понятието сравнимост: базата от текстовете трябва да се опише и анализира, за да се гарантира достоверност и представителност на данните, получени чрез анализа. Началото е еднаквата цел на текстовете, като разлики се допускат само ако изглежда, че ще са по-полезни, ако се обърнат по-адекватно към реципиента. Оттук следва, че се съпоставят онези системни аспекти, които са функционално еквивалентни в двете системи.Тематичната съпоставка е разгледана от гледна точка на понятията пропозиция и речево действие. Основната обединяваща роля на темата е подчертана, като се изброяват начините за нейното разгръщане, видовете теми и спецификите им. Според един от моделите съществуват дескриптивни, експликативни и аргументативни структури, изследват се и индикаторите на текстовата функция. Разглежда се проблемът за денотатите и тяхното езиково изразяване. Създава се собствен съпоставителен модел. Той представлява основния от постигнатите резултати, база за създаване на дидактизирани текстове със специализирана насоченост за целите на обучението по немски език. Главен извод, зает от дидактиката на чуждоезиковото обучение е разширяването на езиковите знания в тяхната цялостност – контекст, текст за по-ефективни езикови действия.