Полезни и вредни продукти, иновации и деновации

Автори

  • ас. д-р Леона Асланова катедра "Администрация, управление и политически науки", Факултет "Международна икономика и администрация", Варненски свободен университет "Черноризец Храбър" Автор

DOI :

https://doi.org/https://doi.org/10.37075/RP.2024.4.02

Ключови думи :

Предприемачество, Прогрес, Деновация, Регрес, Иновация
D63, E22, H50

Абстракт

В България са налични повече иновации или повече деновации? Задавайки този въпрос е нужно да изясним икономическата зависимост между двете понятия. Иновацията (Shumpeter, 1943; Drucker, 1985) е положително икономическо изменение, свързано с прогреса, коeто се реализира на пазара под формата на свръхпродукти, услуги, процеси или бизнес модели, като в представката свръх- се влага разбирането за: 1. превъзхождащ доминантен дизайн на употребата; 2. съвършенство на функция и форма; 3. доказан потенциал за масова употреба и дистрибуция, подобряване на човешкия живот (Асланова, 2021): „Радикално новите идеи, които боравят с недефинираното, непознатото, откривателството като дух и нагласа, се превръщат в иновации само тогава, когато могат да предложат: масово решение, превъзхождащо решение, позитивно въздействие върху обществото“. Деновацията (със синонимите си маловация или маловъведение) е отрицателно икономическо изменение, свързано с регреса и се ползва като термин, противоположен на иновациите, който притежава всички характеристики на иновацията, но вместо полезно въздействие върху човешкия живот, нанася вреда. Като основа за въвеждане на термина е взето разбирането на Адам Смит за акцизите (Smith, 2018), като една от най-старите форми на облагане с косвенииновация, деновация, прогрес, регрес, предприемачество, innovation, denovation, progress, regress, entrepreneurship данъци в икономиката. Въведени през 17 век, те представляват надбавка (допълнителен данък) към цената на стоката, която потребителят заплаща при покупка. Икономистът Адам Смит описва акцизите така: „Мотив за използването на акцизите трябва да бъде само стремежът да се ограничи потреблението на вредни за здравето и морала и разточителни стоки и услуги“, които той нарича „данъците на греха“. Нововъденията „данъци на греха“ са описани като деновации. В настоящата академична статия се разглеждат параметрите на новото икономическо понятие, явление и термин „деновация“, който притежава следните принципни характеристики: 1) принцип на антитезата – намаляване или обезсилване на въздействието на иновациите; деновацията работи в посока противоположна на икономическото въздействие на иновациите за обществото; 2) принцип за центъра и периферията – деновациите винаги възникват в центъра; 3) принцип за скоростта на навлизане на пазара – деновациите винаги навлизат и се разпространяват по-бързо от иновациите (нужни са им по-малко средства, не се съобразяват с регулациите, естествено приети са от пазара).

Литература (библиография)

JA Robinson, D Acemoglu (2012). Why nations fail: The origins of power, prosperity and poverty. London: Profile Books. URL: https://www.lse.ac.uk/assets/richmedia/channels/publicLecturesAndEvents/slides/20110608_1830_whyNationsFail_sl.pdf

Drucker, P. F. (1985). Innovation and Entrepreneurship: Practice and Principles. Butterworth Heinemann. URL: https://www.google.bg/books/edition/Innovation_and_Entrepreneurship/U6epQgAACAAJ?hl=id

Файлове за сваляне

Публикуван

2024-12-19

Брой

Раздел (Секция)

Статии

Как да цитирате

Асланова, Л. (2024). Полезни и вредни продукти, иновации и деновации. Научни трудове, 4, 43-51. https://doi.org/https://doi.org/10.37075/RP.2024.4.02