Трудовопроизводителните кооперации за инвалиди като субекти на социалната икономика в България – преобърнати реалности

Абстракт

В студията е диагностицирано състоянието на трудовопроизводителните кооперации за инвалиди в България като субекти на социалната икономика по резултати от емпирично изследване, реализирано през 2013 – 2014 г. Направен е анализ на възможностите на тези социални предприятия за социално включване и реинтеграция на хора с увреждания. Върху базата на представителна емпирична информация са разкрити парадоксите, или преобърнатите реалности в тези кооперации, а именно: имат 60-годишна история – но за повече от 20 г. са напълно забравени от държавата и обществото; имат богата материална база – но не се използва по предназначение; те са социален оазис за трудова реализация на хора с увреждания но в тях отсъства възпроизводство на кадри, те са непривлекателни за млади специалисти поради ниски доходи и нисък престиж в обществото; в тях работят член-кооператори, реални собственици на капитала – но те нямат самочувствие и увереност в собствените сили да управляват и решават съдбата на кооперациите, в т.ч. да развиват социално предприемачество; през последните следкризисни години социалната икономика в развитите пазарни икономики показва устойчиво развитие в условия на криза – у нас нейните структурни елементи, в т.ч. и ТПКИ и социалното предприемачество, се игнорират от държавата и обществото и пр. Предложени са възможни решения и конкретни препоръки към управляващите на микро-, на мезо- и на макроравнище за преодоляване на посочените и други парадокси.