Гражданското образование в училище в условия на постдемокрация (българският случай)

Абстракт

Проблемът за гражданското образование в училище ще разположим в широката теоретична рамка на неолиберален глобален капитализъм като общ фон на съвременния свят. Този свят се характеризира с три кризи - на либералната демокрация, националната държава и американската световна хегемония.Основна цел е да разкрием сериозни дефицити в гражданското образование и възпитание на учениците в страните членки на Европейския съюз (на примера на България), в условията на неолиберален капитализъм и постдемокрация в началото на XXI век, и да предложим пътища за преодоляване на съществуващия демократичен дефицит. Тази цел постигаме чрез а) Изясняване на основни понятия (демокрация, капитализъм, неолиберализъм, гражданско образование); б) Очертаване  примерен портрет на добрия гражданин на национална държава член на ЕС; в) Актуални акценти в гражданското образование във Франция, Германия и на равнище ЕС; г) Държавни образователни изисквания по гражданско образование в българското училище, придружени с изводи за тяхното приложение; д) Предложения за запълване на педагогически и демократични дефицити към българските държавни (най-вече образователни) институции. Основният използван метод е критическият, развит от критическата социална и политическа теория (Колин Крауч, Уенди Браун и др.). Чрез неговото приложение се ангажираме със защита на колективни, демократични ценности, застрашени от доминираща неолиберална пазарна рационалност и свръх индивидуализъм. Затова споделяното от нас разбиране за „добър гражданин” се разграничава от идеята за самодостатъчен „икономически човек”.Двете концепции (за гражданско образование и постдемокрация) се обвързват  за пръв път в българското политологично знание. Правим смел опит да разположим проблема за гражданско образование на младите хора в Република България в началото на XXI век в условия на демократична криза, с произтичащите от нея предизвикателства.