Пролегомени към една бъдеща методология на правото и към една десакрализираща теория на правото

Абстракт

В студията се излага и защитава разбирането, че само онази методология на правото, която произлиза от целокупното развитие на научното познание и която се опира на общата методология на науката като субект на управление на интегриращото се в система научно знание, изявяващо се както в неговата статична, така и в динамичната му форма, като непрестанен процес на нарастване на понятийния апарат на науката и умножаване и задълбочаване на научните хипотези и теории, само такава правна методология ще отговори на високите съвременни изисквания за научна методология. От своя страна формирането на модерна правна методология, която е продукт на културната парадигма на Новото време (КПНВ), ще доведе неизбежно до преформатиране на правната теория и до изграждането на една нова десакрализираща теория на правото (и държавата).Десакрализиращата теория на правото трябва да притежава следните характеристики: да бъде критично-рационална, анти-догматична, анти-апологетична, синтетично-енциклопедична, десакрализираща (разомагьосваща, дефетишизираща) и парадоксална по логическата си структура, но стремяща се към изящно непротиворечиво изложение като изказ. За създаването на такава правна теория авторът се опира на изведения от него основен закон на КПНВ – Законът за разширеното възпроизводство на теоретичното познание (Закон за разширено възпроизводство на критично-рационалните понятийни системи), разкриващ процесите по възпроизводство на научното знание, процеси, които по своята същност са десакрализиращи (анти-фетишизиращи, разомагьосващи), процеси на рационално и критично осмисляне на действителността.