Бъдещето на заетостта – между равновесната цена на труда и равновесното работно време при фактическо и/или потенциално производство

Абстракт

Новата индустриална епоха променя всестранно природата на труда – и като чо­вешка дейност и като производствен фактор с неговите пазарни механизми на раз­пределение и използване. Целта на изследването е да се разкрие въздействието на технологичната модернизация върху използването на труда и нейното отражение върху ефективното функциониране на пазара на труда. В този смисъл изследова­телската задача е фокусирана към търсене на оптимален компромис между ефек­тивното и пълното използване на трудовия потенциал, комбинирайки въздействи­ето на цената на труда, като елемент на пазарния механизъм и работното време като институционална норма. Методологическият подход на изследване се базира на анализа и оценката на съвременните процеси и тенденции, променящи силата на зависимостта между икономическия растеж и заетостта. Оценките и изводите са, че икономическият растеж вече не генерира заетост в познатите до сега маща­би и пропорции. Затова и изследователският интерес е насочен към разкриване на потенциала на работното време като институционален инструмент за въздействие върху равнищата на заетост, но при ефективно използване на труда и функциони­ране на трудовия пазар на равнището на пълната заетост. Направен е опит за фор­мализиране на зависимостите и разработване на симулативни модели, разкриващи въздействието на двете променливи (цена на труда и работно време) върху числе­ността на заетостта при фактическо и потенциално производство. На настоящия етап изследването е ограничено до обосновка на теоретичната състоятелност на зависимостите и възможностите за тяхното моделиране при различни комбинации на променливите. Предложеният изследователски подход и метод могат да се из­ползват за обосновка или за оценка на въздействието на варианти на публични (ре­гулативни и инвестиционни) политики на пазара на труда.