Полезни и вредни продукти, иновации и деновации
DOI :
https://doi.org/https://doi.org/10.37075/RP.2024.4.02Ключови думи :
Предприемачество, Прогрес, Деновация, Регрес, ИновацияАбстракт
В България са налични повече иновации или повече деновации? Задавайки този въпрос е нужно да изясним икономическата зависимост между двете понятия. Иновацията (Shumpeter, 1943; Drucker, 1985) е положително икономическо изменение, свързано с прогреса, коeто се реализира на пазара под формата на свръхпродукти, услуги, процеси или бизнес модели, като в представката свръх- се влага разбирането за: 1. превъзхождащ доминантен дизайн на употребата; 2. съвършенство на функция и форма; 3. доказан потенциал за масова употреба и дистрибуция, подобряване на човешкия живот (Асланова, 2021): „Радикално новите идеи, които боравят с недефинираното, непознатото, откривателството като дух и нагласа, се превръщат в иновации само тогава, когато могат да предложат: масово решение, превъзхождащо решение, позитивно въздействие върху обществото“. Деновацията (със синонимите си маловация или маловъведение) е отрицателно икономическо изменение, свързано с регреса и се ползва като термин, противоположен на иновациите, който притежава всички характеристики на иновацията, но вместо полезно въздействие върху човешкия живот, нанася вреда. Като основа за въвеждане на термина е взето разбирането на Адам Смит за акцизите (Smith, 2018), като една от най-старите форми на облагане с косвенииновация, деновация, прогрес, регрес, предприемачество, innovation, denovation, progress, regress, entrepreneurship данъци в икономиката. Въведени през 17 век, те представляват надбавка (допълнителен данък) към цената на стоката, която потребителят заплаща при покупка. Икономистът Адам Смит описва акцизите така: „Мотив за използването на акцизите трябва да бъде само стремежът да се ограничи потреблението на вредни за здравето и морала и разточителни стоки и услуги“, които той нарича „данъците на греха“. Нововъденията „данъци на греха“ са описани като деновации. В настоящата академична статия се разглеждат параметрите на новото икономическо понятие, явление и термин „деновация“, който притежава следните принципни характеристики: 1) принцип на антитезата – намаляване или обезсилване на въздействието на иновациите; деновацията работи в посока противоположна на икономическото въздействие на иновациите за обществото; 2) принцип за центъра и периферията – деновациите винаги възникват в центъра; 3) принцип за скоростта на навлизане на пазара – деновациите винаги навлизат и се разпространяват по-бързо от иновациите (нужни са им по-малко средства, не се съобразяват с регулациите, естествено приети са от пазара).Литература (библиография)
JA Robinson, D Acemoglu (2012). Why nations fail: The origins of power, prosperity and poverty. London: Profile Books. URL: https://www.lse.ac.uk/assets/richmedia/channels/publicLecturesAndEvents/slides/20110608_1830_whyNationsFail_sl.pdf
Drucker, P. F. (1985). Innovation and Entrepreneurship: Practice and Principles. Butterworth Heinemann. URL: https://www.google.bg/books/edition/Innovation_and_Entrepreneurship/U6epQgAACAAJ?hl=id
Файлове за сваляне
Публикуван
2024-12-19
Брой
Раздел (Секция)
Статии
Лиценз
Авторски права (c) 2024 Леона Асланова (Автор)

Публикация с Creative Commons Attribution 4.0 International License.
Авторите запазват авторските права върху своите произведения.
Всички публикации се разпространяват при условията на лиценза Creative Commons Attribution 4.0 International (CC BY 4.0).
Как да цитирате
Асланова, Л. (2024). Полезни и вредни продукти, иновации и деновации. Научни трудове, 4, 43-51. https://doi.org/https://doi.org/10.37075/RP.2024.4.02